В очакване на пренаписаните правила | 26.09.2025 00:00 | Капитал | стр. 60

Секторът вече доближава 30 млрд. лв. активи, но надеждите, че ще може да осигури адекватни добавки към пенсиите, остават ниски
Най-машабна реформа от четвърт век. Такива поне са заявките за усъвършенстване на пенсионната система в България, които управляващите се готвят да представят есента. Те са отдавна належащи, но и стават малко или повече под натиск, тъй като вече натрупани проблеми не просто стават болезнени, а опират до кокала.
Влошаващата се демография, комбинирана с популистка щедрост, докараха хроничния дефицит на държавното обществено осигуряване до все по-големи мащаби и вече заплашват и устойчивостта на бюджетите през следващите години. Като възможно решение още в края на 2024 г. се лансираше идеята да се заложи покачване на осигуровките, но управляващите не бяха готови на непопулярната
мярка. Вместо това през април те си дадоха шест месеца за изготвяне на пътна карта как да се подобри функционирането на пенсионната система. Тя, макар и насочена най-вече към държавното осигуряване, неминуемо ще засегне и частните пенсионни фондове. Всъщност това за тях може да е както добра, така и лоша новина. От една страна, най-накрая под принуда вероятно ще се случат някои реформи, за които се говори от години, но до тях така и не се стига. Най-яркият пример са мултифондовете. за които наскоро се получи препоръка от ОИСр а сигналите и от сектора, и от регулатора са, че не само се работи, а вече има готови предложения. От друга страна обаче, пакетирането им в мащабна всеобхватна реформа, по която вероятно ще има доста политически спорове, може да забави допълнително приемането им. А като се има предвид, че те вече две десетилетия са постоянно предъвквани като идея, която си остава нереализирана, хоризонтът може отново да се окаже далечен.
А това е важно за всички над 4 млн. души, осигуряващи се за допълнителна пенсия в пенсионни фондове, тъй като практически всички планирани промени са в посока средствата по техните партиди да нарастват по-бързо, а оттам и бъдещата им втора пенсия да е по-голяма. Подготвяните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) освен модел за споменатите мултифондове включват и разширяване на възможностите за инвестиране на активите, понижаване на таксите и др.
Дебатите около всичко това все пак са добър шанс интересът към частните фондове да се по-събуди, които въпреки мащаба на сектора (в края на тази година те вероятно ще управляват над 30 млрд. лв. активи) остават дотолкова слабо познати, че повечето им клиенти не знаят, че са такива. А съответно и не си дават сметка, че всеки месец някой идва и им взема по 5% от заплатата още преди да я получат, и дълги години не се интересуват какво се случва с тези пари.
Младите хора при започване на първа работа масово не избират къде да се осигуряват, а са служебно разпределени. Малко от тях са запознати и как работи системата, но са убедени, че не е добре, и очакванията им са, че няма да получат адекватна добавка към пенсията, което затваря цикъла и ги прави още по-незаинтересовани.
Основания за скептицизъм наистина има и секторът си е със своите недъзи и изкривявания. Често е обвиняван за това, че инвестициите не носят достатъчно доходност, за да умножат средствата, а едва компенсират инфлацията, че прекомерните такси изяждат доходността, че има много инвестиции в свързани лица. Все пак между десетте компании, опериращи на пазара, има съществени разлики в това как те управляват активите на клиентите си. Класирането кой е най-добър граничи с невъзможното, но познаването на данните и тенденциите за сектора може да направи избора ви по информиран и добър. А с годините това може да произведе чувствителна разлика в бъдещата пенсия.
1. Активи
Класацията по активи е важна, тъй като обичайно големите играчи във финансовия сектор са такива, на които много клиенти са поверили парите си и съответно може да им се има доверие. В българските условия това трябва да се приема с доза условност.
До голяма степен размерът на играчите е наследен и стартиралите по-рано компании, още в зората на пенсионната реформа, са по-големи. Те просто са участвали в първоначалното разпределяне на пазара. Оттам нататък при ниската финансова
култура и интерес към сектора за нови играчи, каквито рядко се появяват, е трудно да натрупат пазарен дял. Дори и масирана рекламна кампания трудно ще мобилизира много хора да променят фонда си. Така те разчитат основно да хванат дял от новопостъпващите на пазара на труда, които да ги изберат или да бъдат служебно разпределени към тях.
Все пак в сектора разместванията не са съвсем невъзможни. При масовите универсални пенсионни фондове (предназначени за всички родени след 1959 г.) дългогодишен лидер е „Доверие" (част от Vienna Insurance Group) с над 7 млрд. лв. активи в средата на 2025 г., който през годините удържа пазарния си дял от близо 25%. Но още преди няколко години по-агресивно растящата „ДСК-Родина" детронира от втората позиция „Алианц", Като цяло пенсионните фондове, които са част от двете големи банкови групи в страната - ДСК и ОББ, демонстрират най-големи ръстове и са сред малкото, които нетно привличат средства чрез прехвърляне на клиенти от конкурентите им. Това може да се обясни с ползването на клонова-та мрежа, както и с кръстосаните продажби - обичайна практика е при сключване на жилищен заем да се предложат по-изгодни лих-
вени условия при прехвърляне на пенсионната партида. „Ати-анц", „Съгласие" и „ЦКБ-Сила" също са част от финансови групи, включващи и банки, но доста по-малки. Останалите играчи са по-скоро обвързани със застрахователни групи, където възможностите за кръстосани продажби са по-ограничени.
При професионалните фондове (където се осигуряват работещите първа и втора категория труд за ранно пенсиониране)
картината е сходна. При доброволните фондове (т.нар. трети стълб) „Алианц" исторически е лидер с над 43% пазарен дял, който е предимно резултат от няколко големи корпоративни клиента в миналото. Тук всеки може да си внася сам еднократно или регулярно допълнителни суми по свое усмотрение, а също и работодатели могат да предлагат да правят вноски като своеобразен бонус или придобивка за служителите си. Последните са по-голямата част. а много партиди са без регулярни вноски - например някои клиенти са били осигурявани от фирмата си, но са сменили работата си или пък работодателят е решил да прекрати вноските. При незадължителния характер тук продажбите са доста по-сложни и ръстовете - доста по-скромни. Основният по-агресивно растящ като пазарен дял играч е ОББ.
Като цяло четирите най-големи български пенсионни компании, които са част от чуждестранни групи, доминират пазара със 77.5% дял, който плавно расте в последните години. Местните шест играча си разпределят останалите 22.5%, или 6.5 млрд. лв. от парите на осигурените.
#2,
Брой осигурени
Общата картина тук логично е сходна, тъй като няма как да управляваш много средства на клиенти, ако нямаш много клиенти. Все пак обаче динамиката не е непременно точно аналогична и далеч не всички компании отчитат ръстове, както е при активите, където всеки месец постъпват вноски. Новопостъпващите на пазара на труда младежи всяка година са доста по-скромна бройка. А отделно и през последните години борсите са нагоре и съответно стойността на инвестициите се увеличава.
При някои от най-големите играчи като „Доверие" и „Алианц" в последно време по-скоро борбата е да удържат клиентите си, а има и такива като „Съгласие" и „Бъдеще", които губят осигурени. Най-агресивни ръстове на пазара отчитат пенсионните компании от големите банкови групи - ДСК и ОББ, които ползват активно разгърната си клонова мрежа. При тях така или иначе идват клиенти, търсещи други услуги, и те се възползват от възможността да
им предложат и пенсионно пакетиране, както и да го интегрират и в дигиталните си канали. По закон изборът на пенсионен фонд е личен и компаниите нямат право да предлагат облаги, което ограничава кръстосаните продажби, но все пак не са изолирани случаите, където неформално се договарят отстъпки по кредитни продукти при прехвърляне към пенсионните фондове от групата.
Любопитен е казусът и при най-младата пенсионна компания „ДаллБогг: Живот и здраве", която след старта си през 2022 г. бързо започна да привлича ударно клиенти. Разследване на „Капитал" по сигнали на пострадали обаче показа, че това отчасти се случва и заради незаконно прехвърляне на пациенти във свързана верига болници без тяхното знание.
При ДПФ, където изборът по-често е съзнателен, има доста доста по-малко динамика. Все пак и там има изкривявания: по голямата част от клиентите им
са осигурявани от работодателя като част от социални придобивки, а не по собствен избор. Много са наследени партиди без движения - без нови вноски след смяна на работата или когато фирмата е преустановила осигуряването. Има възможност и натрупаните средства да се изтеглят преди пенсия, макар и с цената на загуба на данъчната отстъпка. Тук и маркетинговите усилия на компаниите са по-слаби, като плавен ръст се вижда основно при ОББ, докато осигурените в ДСК се стопяват най-бързо.
#3,
Брой нови осигурени
За да се минимизират част от изкривяванията при предишния измерител, може да се ползва броят на хората, започнали да се осигуряват през годината във всеки фонд. За 2024 г. хората, започнали работа и избрали сами къде да отиват вноските им, са едва 11.2 хил., докато 89.6 хил. са били разпределени служебно. Това съотношение от около 9 към 1 се запазва сходно през годините. За него си има обяснение - срокът за избор на фонд при първа работа не е дълъг, а достъпът до новопостъпващите на пазара на труда не е лесен. В голямата си част привличането им става чрез осигурителни посредници в големи предприятия.
Тук обаче също има изкривявания. Не липсват свидетелства за принудителен избор на фонд под натиск от работодателя. А в миналото имаше практики и с изтекли данни за сключилите първи трудов договор да се злоупотребява и те да са прехвърлят без тяхно знание към конкретни кампании.
Все пак в последните години разпределението е сравнително логично. Голямата част от новопостъпващите избират по-големите и популярни компании, част от международни c раздути оценки, които са нисколиквидни, практически без външни инвеститори, което позволява и цените на акциите им при желание да се манипулират. През 2015 г. в сигнал до КФН четирите пенсионни компании с чужда собственост обвиниха някои местни играчи в евентуална манипулация на доходността - нещо, по което така и не последва произнасяне, а темата заглъхна. През 2025 г. разследване на „Грийнпийс - България" направи обзор на тези порочни практики в контролираното от Христо Ковачки „Топлина", но загатна и за по-мащабния проблем, обхващащ и още няколко пенсионни дружества.
Съшо така е важно дали се гледа номинална доходност или реална (след изчистване на инфлацията). Идеята е, че инвестирането на средствата на осигурените трябва не просто да запази покупателната им способност, а и да докара доходност над инфлацията. Периоди на резки ценови шокове като през 2022 г. правят това изключително трудно.
Puck
Доходността винаги трябва да се гледа и в съпоставка с нивото на поетия риск, при което е постигната. Най-опростено казано, ако вложите всички пари на клиентите си в най-рисковите възможни инструменти, има възможност да сте абсолютен отличник и да им умножите парите, но може и напълно да ги изгубите. Разбира се, при пенсионните фондове и двете крайности са невъзможни, като има лимити в какво могат да се влагат средствата, но дори и в техните рамки има доста възможности за различни стратегии.
Тук хубавото е. че има ясни унифицирани измерители, които компаниите и КФН публикуват като стандартно отклонение и коефициент на Шарп. Първото е измерител за това в колко големи граници се променя доходността на дял на фонда, така че колкото е по-голямо числото, толкова по-голям е рискът от резки колебания нагоре и (което би било лошо) надолу. Коефициентът на Шарп е малко по-сложна формула, която представлява отношение на постигнатата доходност над приеманата за безрискова към стандартното отклонение на доходността. Идеята е така да се покаже размерът на полученото възнаграждение за единица поет риск и колкото е по-високо числото, толкова по-добре за клиента. Проблем при него е, че при постигнати доходности под безрисковата (какъвто беше масовият случай през 2022 г.) той е безсмислен.
И двата показателя са добри количествени измерители, но не и качествени - те практически не отразяват споменавания вече риск от инвестиции в свързани лица. За това също има информация и пенсионните компании всяко тримесечие публикуват пълните си портфейли, но от обикновения им клиент няма как да се очаква да се ориентира в списъците с имена на компании и да търси косвени връзки между тях.
Все пак има и други показатели, които могат дадат представа за поетия риск. Например делът на инвестиции в относително сигурните ДЦК, които очевидно не са свързани, е показателен за това доколко портфейлът е изложен на опасност при срив на борсите. Докато при някои фондове вложенията в държавен дълг доближават и надхвърлят % от всички, при други са около 1/3, а при ПОД „Бъдеще" дори под 10%.
7. Размерна на партидите
Донякъде резултатен индикатор от всичко по-горе е колко натрупвания имат клиентите на пенсионната компания, Като крайно все пак целта на цялото упражнение с частното осигуряване е именно да се максимализира това число, а с това и получаваната пенсия след години. Затова и е логично да се допусне, че компаниите с повече натрупвания са се справили по добре, като са генерирали по-добра доходност и/или са удържали по-малко такси.
Реално това не е непременно точно така и тук също картината е нюансирана от много други фактори. Пенсионните компании, опериращи от по-отдавана, имат известно предимство, тъй като имат по-голям дял на клиенти, осигуряващи се от самото начало на пенсионната реформа. Обратно - стартиралите по-късно компании захранват фондовете си в голяма степен със служебно разпределени младежи, които тепърва започват да пълнят партидите си. За сметка на това пък в някои от старите играчи е пълно и със спящи партиди, по които няма постъпления - например на хора, които от години работят в чужбина. Затова донякъде по-адекватен
измерител са натрупванията по активните партиди.
Така или иначе колко средства за пенсия има всеки клиент си е напълно индивидуално и зависи от това върху какви доходи се е осигурявал и имал ли е периоди на големи прекъсвания (примерно заради безработица). Детайли за натрупванията и за всички движения можете да получите от своята компания, която като минимум трябва да изпраща годишни извлечения на клиентите си, но всички през сайтовете си дават достъп и към актуалните данни.
#8 Печалба
За клиентите това определено не е най-ключовото, но все пак финансовата стабилност на самата пенсионна компания не е маловажна. По закон те могат да получават приходи само от регламентираните такси и от управлението на собствените си средства, така че логично мащабът влияе много и най го-лемите играчи са и генериращите най-внушителни финансови резултати.
При задължителните фондове таксите са сравнително изравнени на законовия максимум - 3.75%, удържани от всяка вноска, както и 0.75% инвестиционна такса, която е процент от нетните активи. В по-ранните им години първата беше доминираща, но с увеличаването на размера на фондовете вече втората носи над 60% от приходите.
За 2024 г. всички без най-младата компания „ДатлБогг" са на печалба. Сумарно за сектора тя се покачва с над 25 млн. лв. до 120 млн. лв., като маржът остава внушителен - над 30% С планираното в очакваната пенсионна реформа понижаване на таксите рентабилността би трябвало да се свие чувствително, което ще направи и за другите по-малки играчи трудно да си покриват разходите.
***
Дълго чаканият ъпгрейд
Все още няма пълна яснота как ще изглежда мултифондоВата система 8 България и тепърва се чакат законовите текстове, с които да се въведе. Все пак б груби щрихи идеите, около които се обединяват КФН и браншът, вече са ясни. При задължителните УПФ и ППФ се предвижда да се създадат по три подфон-да с различен максимално допустим дял от активите, които могат да се влагат в инструменти с променлив доход • тук попадат най-вече акции и дялове на взаимни фондове. В т.нар. динамичен подфонд лимитът е 90%, 6 балансирания - 55%, а 8 консервативния - 25%, При доброволните фондове регулаторът смята да остави дискрецията на самите пенсионни компании, като всяка да може да предлага колкото прецени като брой и 8ид подфондо-ве. Само балансиран фонд, аналогичен на този при УПФ, ще е задължителен. Това би могло да ги направи по-добра алтернатива на депозитите, още повече че ДПС бърВят и с данъчно облекчение, което не се предвижда да отпада. Идеята е така да се постигне по-добра доходност и да може средствата да се управляват по-агресиВно или по-консерВативно спрямо конкретния профил на клиентите. Логиката е, че докато човек е млад, за него е подходящ портфейл в по-рискови инструменти, чиято стойност може и да Варира В широки граници, но дори да се постигнат загуби, те могат да се компенсират. При оставащи малко години до пенсия подобен риск е неоправдан и е логично човек да насочи по-голямата част от спестяванията си към сигурни инструменти. При сега действащия модел това не е възможно и дори и при най-добро старание портфейлът на УПФ не е подходящ за повечето клиенти през голяма част от активните им трудови години. В проекта за реформа на частните фондови този жизнен цикъл се отчита, но все пак се предвижда да се даде свобода на хората да избират желания от тях подфонд. В конкретните текстове от подготвяните промени 8 КСО трябва да проличи в какви рамки все пак ще е тя и дали ще има минимални периоди за престой в конкретна схема или възраст, над която прехвърлянето към консерВативен подфонд става задължително. Паралелно с въвеждането на мултифондове се планира и разширяването на палитрата от инвестиционни инструменти, сред които порт-фолио мениджърите могат да избират. Очаква се да се сдобият с Възможност да Влагат средства и нерегулирани борсови сегменти (като пазара за растеж на БФБ BEAM), алтернативни инвестиционни фондове и др. По думите на зам.-председа-теля на КФН Диана Йорданова се предвижда още таксите на пенсионните компании да бъдат намалени наполовина. Ще се видоизмени обаче и начинът на формирането им. като засега не са публикувани пълни детайли, но се очаква да има две компоненти - твърда част (процент от активите) плюс променлива надбавка. Зависеща от постигнатата доходност.