Анализ и практически задачи - мъката на ученика | 03.07.2026 00:00 | 24 Часа | стр. 1

Резултатите от изпитите след 7-и клас, които са вход за гимназиите, са по-ниски от миналогодишните. Средно по български език и литература успехът е 55,26 точки (от 100), само с половин точка надолу спрямо 2025 г. По математика обаче е което е 4 по-малко. А по-тревожното е, че трендът бе отчетен и през учебната 2022/2023 г., когато тестът пак включваше задачи с кратък свободен отговор и средно изкараха 35,29 точки.
Всъщност именно това е големият проблем на българския седмокласник - задачите с кратък свободен отговор, при които няма опция за налучкване. Тази година те бяха повече, а подобни промени традиционно водят до по-ниски резултати, обясняват от МОН. Разликата от няколко точки сама по себе си не е основание да се правят генерални изводи. В отделните години е напълно естествено да има известни колебания. По-важният въпрос е, че през последните години няма съществена промяна в образователната система, а такава е нужна. коментира зам.-министърът на образованието Таня Панчева пред „24 часа“. Усилията ни трябва да бъдат насочени към трайно повишаване на качеството на обучението, категорична е тя.
Напомня, че изпитът не е само за прием в гимназиите, а е инструментът на МОН да оцени доколко образователната система постига целите си. След близо три десетилетия работа в училище познавам добре как-то силните й страни, така и предизвикателствата пред нея, казва Панчева.
Проблемите не трябва да се премълчават, а да се обсъждат „открито, професионално и с уважение към хората, които всеки ден работят с децата“. И тъй като най-ценният ресурс за всяка смислена промяна е опитът на учителите, ако искаме да постигнем подобри резултати, решенията трябва да се търсят с тях, допълва зам.-министърката.
Ето какво установяват тя и колегите й в МОН:
Съществена особеност на резултатите е ясно изразената зависимост между успеваемостта и познавателната сложност на задачите. При задачи с алгоритмичен характер постижимостта е сравнително висока, а при тези, изискващи анализ, математическо моделиране и интегриране на знания, тя спада.
Децата се справят, ако нещо се решава с добре познат модел. Но не, когато то е поставено в практически контекст или се иска те да изберат стратегия. Според анализа на МОН „това е особено отчетливо при задачите, свързани с вероятности, финансова грамотност и комплексни геометрични зависимости“. По-добри са на алгебричните задачи, по-зле са на геометричните и тези за вероятности.
Подобни изводи се правят и за изпита по български - седмокласниците по-лесно дават верния отговор, ако трябва да го посочат измежду няколко. Но се затрудняват, ако се изисква самостоятелно формулиране, редактиране, интерпретация, аргументиране и създаване на текст. Разпознават литературен герой или творба, но ги мъчи прилагането на езикови знания в контекст и извеждането на смислови зависимости в литературен текст. „Необходимо е да се засили работата върху практическото приложение на езиковите знания, литературната интерпретация и продуктивните речеви умения.редактирането, преразказа с дидактическа задача и уменията за логическо структуриране на текст, подкрепен с ясни смислови и езикови връзки“, обобщават от министерството.
Една от големите задачи пред системата е да намалим значителните различия в резултатите между отделните училища и региони. Не да снижаваме изискванията към учениците с най-високи постижения, а да осигурим по-добра подкрепа там, където има нужда, така че повече деца да достигат по-високо ниво на знания и умения независимо къде живеят, коментиpa Таня Панчева.
Няма значителни размествания сред първите три по резултати региона -София, Смолян и Варна. Традиционно напред са и Бургас, Пловдив, Габрово, Русе. На дъното отново са региони като Сливен, Разград, Шумен, Видин, към тях се е включил и Монтана. Спрямо 2025 г. на сумарните резултати, което се дължи на по-ниските оценки от НВО по математика и за трите випуска - 4-и, 7-и и 10-и клас.
Все пак Видин и Перник имат прогрес, а при Кюстендил, Кърджали и Враца спадът е много малък. Повишението на повече-то места е за сметка на литературата.
На интегралния изпит след 10-и клас сривът е най-голям. но и очакван, като ще послужи за анализ как работи новият формат.
Този юни десетокласниците за първи път решаваха тест, в който да приложат знанията си по математика при задачи от природните науки. Изискваха се кратки свободни отговори. Средният резултат е 30,34 точки - с близо 5 по-малко от 2025 г. Не са се справили със задачите, които предполагат логическо разсъждение, анализ на условието, избор на математически модел и комбиниране на знания от различни области. Най-зле са в комбинаторика и теория на вероятностите.
Резултатите по математика също показват необходимост да продължим да развиваме начина, по който се преподава и учи предметът. Все по-важно е учениците да изграждат умения за разсъждение, анализ и не да се подготвят само за конкретен формат на изпит. Влияние върху тазгодишните резултати оказва и по-големият дял на задачи със свободен кратък отговор, които изискват самостоятелно достигане до решението, вместо избор между предварително предложени варианти, обобщава зам.-министър Панчева.
Нашата цел е на базата на този анализ да предприемем конкретни мерки, които постепенно да повишат качеството на обучението, уверява тя. И подчертава, че процесът изисква „последователност, партньорство и общи усилия от институциите, учителите, директорите и семействата.“