Хидратация на държавните сметки | 04.07.2026 00:00 | Телеграф | стр. 16

Сегашното световно по футбол ще остане в историята и с т.нар. паузи за хидратация - по средата на всяко полувреме играчите получават по три минути, за да се освежат и да получат инструкции от треньорите. А през това време телевизиите излъчват бесни реклами - основно за хазарт.
В началото на лятото най-накрая и българският държавен бюджет за 2026 година влезе в режим на хидратация - да видим с колко и с какво ще бъде освежен на фона на критиките от опозиция, а и от финансови експерти.
Днес въпросът е дали ще получим глътка въздух на фона на гигантския за нашите мащаби дефицит, или ще се нагълтаме с още повече вода. Както и има ли опасност да се удавим напълно.
Позиции
Ангажираме се с бюджета за 2027 г. да покажем чувствително намаляване на дефицита и по възможност и на заемите. Ако можем да намалим бюджетния дефицит в проектобюджета за тази година, нека го направим, но това е изключително трудна задача, заяви в петък министър-председателят Румен Радев.
Бюджетът се внася от правителството, но трябва да бъде приет от парламента, така че се надявам на един задълбочен, отговорен и открит дебат по тази тема, каза Радев и увери, че правителството е готово да търси рационални решения. Той подчерта, че дефицитът е резултат от волунтаризма, популизма и неадекватните действия на няколко поредни парламента и правителства. Предложеният бюджет, в който е записан дефицит от 5,7 на сто, показва „задълбочаване“, а не обръщане на негативната тенденция, започнала в периода след 2020 г., и тя е „последователно натрупвана в различни управления. При вече започнала процедура по свръхдефицит подобни сигнали неизбежно придобиват още по-голяма тежест“, заяви от своя страна в интервю за БТА управителят на БНБ Димитър Радев.
Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков пък каза пред БНТ, че проектобюджетът за следващата година е „боязлив“ и в него липсват смели макроикономически реформи. Според него заложените параметри показват нежелание от страна на управляващите да се изправят пред реалните икономически предизвикателства и да предприемат необходимата фискална консолидация. Той разкритикува липсата на ясна стратегия за ограничаване на публичните разходи и овладяване на бюджетния дефицит в дългосрочен план. Дянков подчерта, че вместо сериозни мерки за затягане на финансовата дисциплина и оптимизация на държавния апарат бюджетът разчита на пасивни сметки, които не решават структурните проблеми в българската икономика. Той предупреди, че това отлагане на болезнените, но задължителни реформи, крие рискове за фискалната стабилност на страната през следващите години.
Рекорд
Дефицитът по държавния бюджет към месец юни тази година е най-високият от 16 години насам, посочва Фискалният съвет в свой анализ. На база предварителни данни и оценки Министерството на финансите очаква дефицитът по консолидираната фискална програма на страната да възлезе на 2,4 млрд. евро или 1,9 на сто от брутния вътрешен продукт към края на юни. Според Фискалния съвет това е най-високата стойност от 2010 година насам. Конкретно за месец юни се отчита положителен баланс в размер на 0,11 млрд. евро, което представлява 0,1 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), пише в анализа.
Връзката между държавния дълг, дефицита и инфлацията е фундаментална за макроикономиката. Дефицитът създава нужда от финансиране, което увеличава държавния дълг, а прекомерното му нарастване често подхранва инфлационен натиск. Това мнение застъпва финансистът и икономист Румен Гълъбинов, коментирайки проекта за държавния бюджет.
Финал
Процедурата по приемането на редовен бюджет за 2026 година навлезе на финалната права. В началото на седмицата го обсъждаха в тристранката, а отвън синдикатите протестираха.
И други години сметките на държавата са били приемани с голямо закъснение, но сегашната ситуация е безпрецедентна. В най-добрия случай парламентът ще гласува бюджета някъде във втората половина на юли и той ще влезе в сила от 1 август. Само след два месеца пък предстои да стартира бюджетната процедура за следващата година. Това, което боде най-много в коментарите на критиците на сегашния проект, е прекалено високият дефицит, заложен на 5,7 процента от БВП при разрешени до 3 процента. И оправданията, че това се дължи на огромните разходи, предварително заложени още през миналата година. Спорове има и около това държавните служители да започнат да плащат своя дял от осигурителните вноски, като обаче това няма да важи веднага от 1 август за заетите в системата на националната сигурност. Заради това бяха и протестите на двата синдиката. Неравностойно
Експерти смятат, че изравняването на държавните служители с редовите ги поставя в неравностойно положение, защото нямат право на добавка за прослужени години, както и да работят на повече от един договор. Чуха се гласове въобще да бъде закрит статутът на държавния служител. Което е отвсякъде крайна мярка, която и без това ще повиши напрежението и противопоставянето на длъжности по различни правоотношения в системата на управлението.
Една от работодателските организации направо призова да бъде премахнат институтът на минималната пенсия, както и парите за старост да не се осъвременяват по прословутото швейцарско правило, а само по ръста на инфлацията. Представете си каква каша ще настъпи в НОИ и какви още протести ни чакат на жълтите павета, ако това се случи.
Разходи
Сериозните икономисти и бюджетари смятат, че сегашният проект за парите на държавата е доста по-разхитителен от оттегления в края на миналата година бюджет 2026 от кабинета на Росен Желязков. И че разходите за прословутата администрация сега са скочили в пъти, напук на намеренията за строг контрол и ограничаване на неразумните харчове, обещани от правителството на Румен Радев. Гласуваната вече от парламента възможност за емитиране на нов дълг до 3,8 млрд. евро се сочат също като пример за разхищения и натоварване на финансите на държавата в бъдеще време. Затова е важно внимателно да се изслушват доводите и на управляващи, и на опозиция, както и на финансовите експерти. Тежко ли е дереджето на държавата? И да, и не. Защото приходите растат и благодарение на по високата инфлация. Разходите не могат да бъдат замразени - и те трябва да растат. Въпросът е в мярата. И в разумното управление на финансовите потоци. През последните години икономическият ръст се обуславяше от все по-високото потребление. А трябва да има стимули за производство и за инвестиции. Който успее да намери златната среда между двете на българска почва, нищо чудно да кандидатства за Нобел.
За добро или за лошо хидратацията на държавните сметки вече е задействана. Предстои да видим и то в скоро време как ще се отрази това на организма на пациента. Все пак нека не забравяме, че „спасението на давещите се е дело на самите давещи се“
***
Абсолютен кадаиф
Правителството обяви бюджет с дефицит от 5,7% за 2026 г.
Мерките, извинявам се - „мерките“ са абсолютно незначителни. Категорично няма никаква решимост за каквито и да е било реформи, а цялата държавна машина скърца здраво.
Радев каза, че съкращаване на държавната администрация няма да има и се разклати на секундата, кога-то синдикатите му скочиха.
Почти не виждам шанс за бюджет 2027 да няма промяна на данъчната система, което е много, много негативно.
Абсолютен бюджетен кадаиф и хленчещи политици, това виждам аз. Реформи се правят в самото начало на мандат. Л* Първо, защото имаш извинение от предишното управление, второ, защото поставяш системата в правилната посока и позитивните ефекти ще се видят след година и трето - хората ще преглътнат краткосрочните негативи сравнително умерено, без социални трусове.