Янко Христозов ,зам.-ректор по международната дейност в УНСС: Нужни са нови политики за земеделието и животновъдството | 29.04.2024 00:00 | сп. Икономика | стр. 65

Доц. д-р Янко Христозов е зам.-ректор по международната дейност в УНСС и преподавател в катедра "финанси". Същевременно е сертифициран вътрешен одитор в публичния сектор и управляващ редактор на списание Finance, Accounting and Business Analysis. Той е финансов мениджър на ,МжиЕС Софт България" ООД, в която е отговорен за управлението на финансите и цялостната дейност на предприятието, при годишен бюджет на групата над 100 млн. евро и над 800 служители. Има опит на отговорни позиции в други компании и държавни институции. Образованието и преподавателският му опит са силно свързани с УНСС, като има и редица специализации в чужбина.
- Доц. Христозов, наскоро отправихте предупреждения за възможна продоволствена криза в Европа в близките години. Задава се "Апокалипсис (почти) сега", натиск върху цените или...
- Годишният глобален доклад за хранителните кризи, който беше публикуван през август 2023 г., отчита влошаване на ситуацията в световен мащаб. Все по-високите нива на продоволствена несигурност се запазват през миналата година и това може да доведе до хранителни кризи и нови шокове. Процентът на хората, изправени пред продоволствена несигурност през 2023 г., се увеличава с 10% спрямо 2022 г., като те са най-вече от континента Африка. Ситуацията в Европейския съюз също е притеснителна вследствие на редица природни бедствия, на сушата и нарастващите цени през последната година на ресурси като торове и електроенергия. Европа е силно зависима от вноса на ресурси и според мен не е подготвена да се справи с хранителна криза. Щетите за последните три години, причинени от природни бедствия, са оценени на над 50 млрд. лв. С такива темпове има риск от все по-честа липса на основни хранителни продукти в магазините.
- Истинската храна е свързана със селското стопанство - с добрите практики на растениевъдството и животновъдството. Как EC си осигурява прехраната?
- Един от основните приоритети на ЕС е превръщането на всяко европейско земеделско стопанство в предприятие, отговарящо на икономически и екологични стандарти за ефективност, и насочва вниманието към много значимата роля, която играят малките и средните земеделски стопанства. Тяхната роля трябва да бъде признавана и оценявана, а съществено важен принцип е осигуряването на еднакви условия на конкуренция между земеделските производители и животновъдите. За съжаление, отделните производители в своите държави не са поставени пред равни възможности.
- На какво разчита България 6 изхранването на населението?
- Нашата страна основно разчита на вноса на хранителни продукти и в много по-малка степен на собственото производство. Българските производители често са неконкурентоспособни на вноса - най- вече като цени, по-рядко и по качество. Според мен грешка на управленската политика в това отношение е субсидирането, най-вече на първични земеделски култури, и изоставане при финансирането на животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Разглеждането на секторите поотделно, а не в цялост, е клЬчовият проблем. Липсата на стимули за производство не води до добавена стойност за сектор Селско стопанство.
- Какво селско стопанство и каква хранително-вкусова индустрия насърчава ЕС чрез своите програми?
- ЕС прие Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. под наслов "Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот", като се обръща внимание, че тя е жизнено необходима за всеки от нас. От решаващо значение за икономическото възстановяване на Европа от кризата, свързана с пандемията от COVID-19, ще бъдат и инвестициите в действия за опазване и възстановяване на природата. Стратегията за биологичното разнообразие позволява на земеделските стопани да осигуряват безопасна,
- устойчива, питателна и достъпна храна и им предоставя доходите, от които се нуждаят, за да просперират и да се развиват.
- Под заплахата на възможна продоволствена криза 6 ЕС, трябва ли България да преосмисли своята селскостопанска и продоволствена политика?
- Живеем във времена на кризи, породени от пандемии, войни и природни бедствия, и всяка страна е изправена пред определени рискове, които може да доведат и до хранителна криза.
- Нашата страна стана част от големите хранителни вериги. Но ако в един момент тази "верига" се прекъсне, хипотетично или напълно реално, ако границите се затворят за внос на каквато и да било селскостопанска продукция, ще настъпи ли глад, или просто ще има стрес на пазара?
- В тази връзка Шенген е изключително важна тема. Пълноправното ни членство би подсигурило по-бързи, по-евтини и по-ефикасни вериги на доставки. При евентуално прекъсване на тази верига в бъдеще, България ще се справи само ако още сега се предприемат политики, стимулиращи българската земеделска продукция и животновъдство, като трябва да се помисли най-вече върху преразглеждане на квотите за финансиране.
- Кратко казано, каква е вашата гледна точка на финансист към проблема?
- Инфлацията при цените на стоките и услугите в селското стопанство през последните години нараства значително. Ръстът на цените според НСИ и хармонизирания индекс на потребителските цени от януари 2020 г. до януари 2024 г. е 52,7%. Общата инфлация за същия период е около 30%, което за мен е ценови проблем, който се създава и подхранва от производители, вносители и търговски вериги. Тук трябва да се търси ролята на държавата като регулатор и като създател на политики, който се справя с подобни ценови предизвикателства в бъдеще.
- Храната е...
- Първопричината за здраве, пълноценност, просперитет и суверенитет на един народ.