Димитър Радев: Енергийният шок се завръща, а държавата не може да плати всичко | 04.04.2026 00:00 | 24 Часа | стр. 8

България навлиза в нов период на икономическа несигурност, предизвикан от войната в Близкия изток и завръщането на енергийния риск. Страната ни е изправена пред неблагоприятен сценарий, при който инфлацията ще върви нагоре, а растежът ще се забавя. Това обяви управителят на БНБ Димитър Радев на среща с AmCham в петък, в която участва и финансовият министър Георги Клисарски.
Той допълни, че днешната криза прилича на тази от 2022 г., но инструментите за справяне с нея са значително по-малко. Преди три години фирмите лесно прехвърляли високите разходи върху крайните цени заради силното търсене след пандемията. Днес обаче хората били по-предпазливи и това пространство е ограничено. Фискалното пространство се стесни, предупреди Радев.
Държавата вече не разполагала с ресурса за мащабни компенсации, който имаше. Това означава, че компаниите ще трябва да поемат голяма част от адаптацията сами чрез контрол на разходите и Георги Клисурски заговори за съкращения в администрацията с новия бюджет оптимизация.
Управителят на БНБ посочи още, че макар банковата система у нас да е свръхликвидна и стабилна, външната среда неизбежно ще оскъпи кредитирането и у нас. За да се запази стабилността, БНБ очерта три критични приоритета Първият е фискална дисциплина, при която бюджетът да съхранява буферите, а не да ги отслабва, а подкрепата от държавата да е целева и временна, а не широкообхватна. Вторият е намаляване на административната тежест като щит срещу кризата, а третият - пестене на енергия в производството.
Димитър Радев посочи, че присъединяването към еврозоната като стратегическият избор, който ще повиши доверието на инвеститорите и ще намали несигурността. Според него пред видимостта на институционалната посока е най-голямото предимство на България в един нестабилен свят. Радев припомни и прогнозата на БНБ, според която през тази година инфлацията у нас ще стигне 3,7%, тласкана нагоре от скъпата енергия и натиска върху цените в сектора на услугите. Икономическият ръст ще се забави до 3% спрямо 3,2% през миналата година.
Управителят на централната банка подчерта, че има и по-негативен сценарий с годишно поскъпване от 5%, при който ефектът се пренася върху заплатите и производствените разходи. „Икономическите ефекти от шоковете не се определят само отвън. Те зависят и от това, което правим у дома“, каза още Радев.
„Публичните финанси на страната се движат на автопилот и траекторията не е добра“, заяви пък финансовият министър Георги Клисурски. Той бе категоричен. че който и да подготви бюджета за 2026 г., ще трябва да вземе някои нелеки решения. Министърът визира последния отчет на министерството, който показа, че в края на март бюджетът е с дефицит от 1,5 млрд. евро.
Решението било в по-строг контрол и по-ефективно използване на публичните средства. „Трябва в различни области и администрации да преоценим дали са необходими всички разходи, които понастоящем правим, имаме ли нужда от всички тези хора или длъжности“, посочи Клисурски.