Лошо ли е да си геи в политиката? По света -не, у нас е «клевета» | 04.04.2026 00:00 | 24 Часа | стр. 1

„Това е лудост“, каза Доминик Краузе, току-що избран за кмет на Мюнхен, от сцената на партито за победата си преди седмица.
Той стана първият управник на баварската столица от „Зелените“ и с думите си обобщи радостта и изненадата от победата над социалдемократа Дитер Райтер, заемал поста цели 12 години.
За Краузе и мюнхенчани „лудостта“ не се отнася до факта, че 35-годишният кмет е хомосексуален и не крие това
„Искаме Мюнхен да остане отворен и пъстър“, прокламира младият физик.
По същото време, насред предизборната кампания у нас, темата за хомосексуалността е запратена в графата „лудост“. По-точно „клевета“ според думите на известен български политик в тв интервю.
Въпросният формат с партийните лидерите на водещия Мон Дьо, пред когото по принцип се изповядват попфолк звездите, се очертава като хита на изборния сезон. Нищо, че в него политиците не говорят за идеите си, а за личния си живот. Или вероятно точно заради това.
Попитан кои са най-големите лъжи по негов адрес в общественото пространство, лидерът на ПП Асен Василев не посочи грозни обвинения като корупция, лудели, пачки и прочее атаки. А открои клеветата за сексуалната ориентация.
„Не е от значение кой с кого си ляга“, заяви пък Костадин Костадинов, когато на свой ред седна срещу светския водещ. Дори да е мъж с мъж, което обаче за мен не е нормално, вметна лидерът на „Възраждане“, преди да отсече, че принцип му е да не говори за ничии лични дела. За себе си призна само, че за нищо не съжалява и прошки в живота си не е искал.
Някак тихо-тихо и с клишето „не ме интересува“ се говори за това от политиците у нас. Вероятно защото и народът много не обича и не разбира тази социално-сексуална материя, освен когато употребява една специфична обидна дума в ругатните си.
Темата се появява официално само когато дойде ред на някой законов текст срещу хомофобия и дискриминация. Или обратното - на закон, който забранява ЛГБТИ пропаганда в училище. Което само по себе си отговаря на въпроса колко толерантен е българинът в действителност, щом България се присъедини към някои авторитарни режими с одобряването на такъв проект от парламента.
Приемането му бе придружено и с доста цинични обиди (но пак с недомлъвки) в пленарната зала по адрес на няколко депутати начело с клетия Явор Божанков, само защото по едно време той бе подкарал розовата тротинетка на дъщеря си.
И при нас ги има, обясняваше пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов -значи не сме хомофоби, мотивираше той подкрепата за въпросния закон. Но, разбира се, не посочи различните в партийните редици.
За годините на демокрацията един-единствен политик у нас призна своята различна ориентация (виж карето на 4-а стр.). Но „публична тайна“ са имената на редица други. И именно защото са тайна, те са потенциално уязвими на всякакъв вид натиск, за да не бъде тя изречена на глас. За разлика от новия кмет на Мюнхен например, когото никой не може да изнудва с това.
А защо у нас не бива да се разбира, че си гей в политиката? Защото позитивното мнение за хомосексуалните не превалира у гражданите, които излъчват политиците.
Най-оптимистичният прочит на социологическите допитвания сочи, че общественото отношение е неутрално до умерено позитивно.
Най-толерантни са младите и хората в големите градове с виеше образование, но нетолерантните са особено яростни.
Това показва и национално представително проучване на „Алфа ри-сърч“ за нагласите към ЛГБТИ хората, направено през 2025 г. по поръчка на фондация GLAS. Всеки втори се има за толерантен към хомосексуалните, почти толкова посочват и че не биха променили отношението си към близък член от семейството, ако разберат, че е гей. Повече от половината разсъждават, че равният достъп на ЛГБТИ хората до социални, здравни и образователни услуги е важен за благосъстоянието на обществото като цяло.
В същото време пак почти половината българи - 45%, признават, че няма да се чувстват комфортно, ако работят с хомосексуален колега.
Положителното мнение се разколебава в моменти с изострено публичното говорене по гей темата. установяват социолозите.
Нагласите не са мерени след трагедията „Петрохан“ и контекста около нея.