Ще расте ли минималната заплата към горната граница? | 24.08.2026 00:00 | 24 Часа | стр. 15

Миналата седмица Министерството на финансите отчете, че правителството, синдикатите и работодателските организации са достигнали съгласие и по последния елемент, който е част от механизма за определяне на минималната работна заплата - а именно оценката на нейната адекватност. Няколко дни по-рано бяха уточнени и индикаторите, процедурите и сроковете, в които ежегодно ще се определя конкретният размер на най-ниското възнаграждение.
Така за по-малко от две седмици беше решен един проблем, който съществува от над осем години.
През януари 2018 г. България ратифицира Конвенцията на Международната организация на труда за определяне на минималната заплата, а през 2022 г. влезе в сила и европейска директива по същата тема. Но въпреки тези международни норми през целия осемгодишен период синдикати и работодатели така и не можаха да се разберат за конкретен механизъм за определяне на минималната заплата.
Това доведе до най-различни тълкувания. Първоначално минималната заплата се определяше чисто административно от правителството на база на политическо решение. Това работеше за кратко в годините с ниска инфлация, но се оказа неадекватно, когато цените рязко скочиха по време на енергийната криза и началото на войната в Украйна, още повече че точно тогава България изпадна в дългогодишна политическа нестабилност.
Но дори изоставането на минималната заплата от инфлацията и бурното развитие на пазара на труда не доведе до желание в социалните партньори да се договорят за механизъм за определяне на минималната заплата. В резултат през 2023 г. парламентът взе нещата в свои ръце и създаде автоматична формула - а именно минималната заплата е равна на 50% от средната. Синдикати и работодатели бяха заобиколени, което на онзи етап явно беше единственият начин да се постигне някакъв пробив.
Създаването на автоматичен механизъм, който обвързва минималната заплата със средната, изигра своята роля и преодоля изоставането на най-ниските доходи от инфлацията и средната заплата. Но този механизъм страда от няколко порока, които биха създали сериозни изкривявания.
Първо, средната заплата е доста изкривен инструмент заради стимули за спестяване на данъци. Например данък печалба е 10%, а данък дивидент 5%, тоест разпределянето на печалби води до облагане от около 15%, а в същото време данъкът върху доходите е 10% за доходи над максималния осигурителен праг. Тоест за големи суми е по-изгодно да се декларират като заплата, а не като печалба. И това се случва все по-масово. Например по данни от НАП има хора, деклариращи заплати от 30-40 милиона лева на година - очевидно че това не са заплати, но влизат в статистиката за заплатите и изкривяват значително данните.
Второ, средната заплата невинаги показва реалната динамика на пазара на труда. Спомняме си, че по време на глобалната финансова криза заплатите замръзнаха, но средната заплата продължи да расте. Защото бизнесът уволни хората с най-ниски заплати и това - неговоритено, но „вдигна“ средната заплата. Но такова изкуствено вдигане на средната заплата по време на криза не е показател за забогатяване, а точно обратното - показател за срив на пазара на труда. Затова не бива да се гледа само динамиката на средната заплата, но и други индикатори за пазара на труда като безработицата.
Трето, автоматичната формула обвързва минималната заплата с развитието на средната заплата в минал период и по-точно 6 до 18 месеца преди влизането й в сила. Това е без значение в нормални времена, но все по-често те не са нормални и политиките трябва да се съобразяват не само с миналото, но и с перспективите за бъдещето. При рязък скок на инфлацията или при започваща икономическа криза автоматична формула би създала много сериозни проблеми, включително масова безработица. Затова в други страни индикаторите за минималната заплата включват не само минали данни, но и прогнози за следващата година.
По новия механизъм ще има четири индикатора, които ще се осредняват и това ще определи тавана на вдигането на минималната заплата, а минимумът е запазване на сегашната стойност.
Конкретно за следващата година границите са 620,2 евро и 672,8 евро. В тези граници работодатели и синдикати ще се договарят за конкретната минимална заплата за следващата година. С други думи, социалните партньори ще трябва да са гъвкави и да успеят да постигнат консенсус, за да може механизмът въобще да работи. А за да работи добре, те ще трябва да се съобразяват не само с данни за миналото, но и с пазара на труда и с перспективите за следващата година.
Към днешна дата безработицата в България е сред най-ниските в Европа и МФ залагат на продължаващ растеж на заетостта. Ако тези тенденции не се променят до есента, когато ще се изготви бюджетът, тогава минималната заплата може да расте в горната граница на диапазона. Но за да може и в следващи периоди да се постига по-висок растеж на минималната заплата, правителството трябва да задържи реформите с фокус върху конкурентоспособността и инвестициите. Животът на кредит има лимит, докато с опасливи и потенциал расте само при реализирано производство и производителност.