И българите ще доказваме кои сме с помощта на телефона, но най-рано след две години | 24.08.2026 00:00 | 24 Часа | стр. 5

Поне 2 млрд. евро ще се инвестират в следващите четири години, за да дигитализираме администрацията, услугите, бизнеса, здравеопазването, образованието, строителството.
Мащабен план за цифрова трансформация до 2030 г. е описало Министерството на иновациите и дигиталната трансформация в пътна карта от почти 300 страници, публикувана за обществено обсъждане. Тя се ръководи по общи европейски цели, които трябва да постигнем.
Автоматична обмяна на информация между институциите, като веднъж предоставена, тя да не се изисква повторно от гражданите, онлайн достъпни обществени услуги от всяка точка в ЕС, анализ на данните, изкуствен интелект, мобилни приложения и чатботове за директна комуникация, електронни архиви и регистри са основните принципи, по които трябва да се изгради цифровият публичен сектор.
Данните ще са отворени, но и защитени. Чиновниците ще преминат обучение по дигитализация и изкуствен интелект. Крайната цел е отпадането на носенето на удостоверения между институциите и възможността една услуга да бъде заявена, платена, проследена и получена изцяло онлайн.
На практика обаче въпреки обема на документа, вътре е записано, че до 2030 г. за 20 публични услуги трябва да отпадне изискването за хартиен документ. Кои са те, не е посочено.
Сред най-важните и удобни за гражданите иновации е електронният цифров портфейл. Но явно ще го почакаме още време.
Европейският портфейл за цифрова самоличност на практика ще е мобилно приложение, чрез което граждани и организации ще могат да се идентифицират и да заявяват електронни услуги. С него може да доказваме, че сме пълнолетни, че имаме диплома или шофьорска книжка, да открием банкова сметка и др.
По принцип европейският график изисква доставчиците да е готов до края на тази година. Според пътната карта обаче България ще успее само да приеме закон за него, а разработването и внедряването му ще станат до 2028 г.
Но пък пътната карта си поставя амбицията за пълно мрежово покритие за цялата страна, центрове за данни и облачни решения, суперкомпютри, киберсигурност, квантова комуникация.
Бизнесът ще бъде подпомогнат чрез участие в европейски иновационни хъбове, клъстери, партньорства, дялово и квазидялово финансиране, грантови схеми за малките предприятия. Над 500 млн. евро са предвидени за помощ за икономиката ни.
Все пак се влиза в конкретика по сектори. Най-ясните цели са в здравеопазването. Още догодина приложението еЗдраве ще има достъп до протоколите за скъпоструващи лекарства, ще можем да виждаме електронните здравни досиета на свои възрастни или болни роднини.
В момента електронно здравно досие можем да направим само на самите себе си - системата не позволява да следим здравното състояние на членове на семейството ни, които не биха могли да се оправят сами с мобилното приложение.
Детските градини и училищата пък ще имат достъп до здравнопрофилактичните карти на децата. Предвижда се и изграждане на Национална цифрова платформа за медицинска диагностика, обмен на медицински изображения и телемедицина.
Дигитални университетски идентификатори, електронни паспорти за целия период и националните цитирания се предвижда в образованието.
Промяна и актуализиране на учебните програми, включително оценяване на цифровите компетентности на учениците след 10. клас, се налагат, за да се повишат основните цифрови умения на населението - показател, по който България изостава най-много. Обучения и квалификации ще бъдат достъпни и за работещи и безработни граждани през целия живот.
Обърнато е внимание и на безопасността на децата в интернет, но с помеки мерки като кампании и информационни събития и онлайн достъп до консултиране и психологическа подкрепа.
В строителството са предвидени много нововъведения: изцяло електронен услуги по имотната регистрация, електронни имотни карти, централизирана кадастрална система с портал по устройство на територията, електронно подаване, съгласуване, плащане и получаване на документи по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, публичен ГИС портал с кадастрални карти, проекти и действащи общи и подробни устройствени планове, единен адресен регистър с актуални адреси, централизиран регистър на етажната собственост и регистър на професионалните управители, онлайн справки и карти за ВиК инфраструктурата, операторите и нарушенията във водоснабдяването, публичен достъп до актуализирани данни за свлачищни, ерозионни и абразионни райони. Повечето трябва да се изпълнят до 2028 г.
Още тази година трябва да е възможно електронно заявяване, издаване и проверка на удостоверение „апостил“ за електронни документи. Изцяло електронен обмен на заявления, документи и отчети при правната помощ, включително автоматизирано назначаване на адвокати, електронни процедури в Търговския регистър за бърза ликвидация, трансгранични преобразования, сливания и разделяния, надграждане на Централния регистър на особените залози и достъп до справки без физическо присъствие са сред мерките в правосъдието. Тук отново срокът е до 2028-2029 г.
В туризма ще има изцяло електронно заявяване, обработване и проследяване на процедурите по категоризация, сертификация и регистрация, основен Национален туристически регистър с услуги до четвърто ниво на електронизация - електронно заявление, служебна проверка на данни, проследяване и електронен краен документ. Публичен електронен регистър на доставчиците на атракционни услуги с електронно подаване ще е готов още тази 2026 г. А до 2029 г. - единна цифрова мрежа на сертифицираните туристически информационни центрове. Музейни колекции, библиотеки и архиви ще са достъпни онлайн чрез обща електронна платформа. Недвижимото културно наследство ще се събере в цифрови архиви, а интелектуалната собственост - в интерактивна онлайн карта за 265 общини.
В околната среда са представени най-общи мерки, а и най-далечни - до 2029-2030 г. - 12 публични информационни подсистеми и 19 публични регистъра и набор от отворени данни, без да се посочва какво ще включват те. Системата за ранно предупреждение и национална платформа за анализ и оценка на рисковете от бедствия ще бъде направена.
За транспорта са посочени само надграждане на системите за управление на трафика (2027 г.), включително морския (2028 г.) и железопътния (2030 г., но само за определени линии). А в земеделието - цифровизация на стопанствата и цифрови иновации в аграрния сектор.
Финансирането за всичко това ще дойде основно от Европа - около 1,4 млрд. евро, а близо 550 млн. ще са национално финансиране. За голяма част от проектите обаче не са направени изчисления колко ще струват, така че бюджетът най-вероятно ще нарасне.