След седмица стягаме колана - дори да се успокои инфлацията, тя вече изяде доходите ни | 24.08.2026 00:00 | 24 Часа | стр. 1

Затягането на колана, който, така или иначе, не е прекалено охладен, очаква българите още през септември-октомври. Основните институции - Европейската комисия, БНБ, Министерството на финансите, ЕЦБ и МВФ, прогнозират относително запазване на сегашния темп на инфлацията у нас до края на годината. Към момента годишната е 4,5%. Частично успокоение - до около 3,2-3,8%, се очаква през 2027 г. Но дори намаляването да настъпи още сега, това не е никакво успокояване.
Инфлацията вече се е натрупала, изяжда все по-голяма част от доходите ни, а нищо положително не се вижда в близката половин до една година.
Стягането на колана до седмици идва по няколко причини. Първо, това е времето, в което сезонният спад на цените на плодовете и зеленчуците спира.
Второ - това е периодът от годината, в който разходите за образование нарастват силно. Миналата есен те се увеличиха с между 8 и 9% на годишна база, а няма никаква причина и сега да не стане същото.
През юни кабинетът утвърди годишната такса за обучение по държавна поръчка, която вече ще е 545 евро (поскъпване с 8 евро). С промени в закона бе прието да има таван от 20% увеличение на таксите за платено висше за целия период на обучението в сравнение с таксата през първата година. А това със сигурност ще накара много вузове да вдигнат тези такси още сега.
Няма нищо успокоително и за родителите, които още нямат студент за издържане - и към момента годишното нарастване на цените на пособия за писане, чертане и рисуване е 16%. А след броени дни всички хукват по магазините да оборудват с пособия децата за новата учебна година и тези цени няма как да намалеят.
На трето място идва пряко свързаната с всичко това подмяна на летния гардероб с есенно-зимен. Особено за децата, които растат, това изисква доста средства. Показателно е, че през последните два летни месеца - юли и август, облеклото и обувките като цяло са поевтинели, но това не важи за детските и бебешките. При тях има граверъци на цените, който може и да е бил малък през лятото, но едва ли ще се задържи така и наесен.
Едновременно с тези удари започва подготовката за студеното време. На първо място през септември и октомври хората, които се отопляват с дърва и въглища, обикновено ги купуват за цялата зима. За тях няма проблем - цените на дървата, въглищата, брикетите и пелетите са почти като миналогодишните. Причината е, че у нас все повече хора минават на отопление с климатици, а при намаляващо търсене цените няма как да се вдигат.
За сметка на това пък токът и топлоенергията поскъпнаха от 1 юли и онези, които са на парно, ще усетят по-осезателно новите цени на топлоенергията точно когато застудее през ноември или декември.
Друг постоянен фактор, който ще държи инфлацията на възможно най-висока равнища, са цените на горивата. Още през пролетта всички наши и чужди институции увеличиха прогнозите си за поскъпването по целия свят заради войната в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток - нещо, което действително се случи.
Все още обаче не сме видели вторичните ефекти от всичко това - как оскъпяването на транспорта, логистиката, производството и дистрибуцията на храни се отразява върху инфлацията.
От Министерството на земеделието посочват, че вътрешното потребление на основните плодове и зеленчуци, които се произвеждат в България, в значителна степен се задоволява с местна продукция. Това обаче важи за лятото, което вече отминава. Местното производство е най-силно в сезона на реколтата, когато и цените са най-ниски. След това делът му намалява и през зимните месеци страната разчита в много по-голяма степен на продукция от чужбина.
Именно тук се намира една от големите неизвестни за предстоящите месеци. Само през януари и февруари 2026 г. България е внесла с 22,6% повече спрямо същия период на 2025 г. зеленчуци и с 32% повече плодове. Основно от Турция и Гърция, т.е. през зимата цените в тези държави и състоянието на тяхната реколта ще имат пряко значение и за българския потребител.
При зърнените култури засега няма никакъв особен натиск, но това не значи, че няма рискове. Международният пазар остава зависим от развитието на войната в Украйна и състоянието на износа през Черно море. Войната на Путин може да влияе върху цените, независимо от това колко е произвела България, защото зърното е международно търгувана стока.Всичко това, а и все още неприключилото напрежение с нефта накараха през юни Европейската централна банка да посочи в новия си доклад доста неблагоприятен сценарий за България.
В него се говори изобщо за суровинните сътресения, които повишават общата инфлация в страната и за това, че дори ЕЦБ да затегне паричната си политика, т.е. да вдигне лихвите, това има по-слабо влияние върху българския пазар спрямо останалите страни от еврозоната.
Затова ЕЦБ препоръча на българските търговски банки да поддържат по-високи капиталови буфери за предстоящата зима.
От сценариите не бива да се изключва и явлението „закръгляне на цените“, което добива все по-големи мащаби с премахването този месец на задължението за обозначаване и на лева върху ценовите етикети.
Потребителите на една новосъздадена група във фейсбук: „Еврогюг България - цели за пример и бойкот на наглите“ посочва множество случаи, повечето при заведения и дребни търговци. Например две снимки на дюнерджийница, направени на 11 юли и на 19 август, показват ясно, че когато от ценоразписа изчезва левът, цената в евро става „удобна“ за търговеца.
Среден пилешки дюнер, който преди е струвал 3,58 евро, вече е станал точно 4 евро. А цената на среден телешки, която е била 4,08 евро, е закръглена направо на 5,00 евро. Останалите потребители в групата съветват снималия този ценоразпис да не ходи повече там, но такива примери има още много и далеч не са само за дюнерджийници.
Разбира се, икономистите винаги подчертават, че средната работна заплата в България нараства с повече, отколкото расте инфлацията, т.е. реалната покупателна способност на населението расте.
Само че годишният ръст на заплатите, който през 2024 г. беше 14,51%, през 2025 г. падна на 13,8%. Това пак е повече от инфлацията за същия период, но ножицата започва видимо да се затваря. А през първите 6 месеца на тази година ръстът на средната заплата е едва 2,89%, докато инфлацията от януари до юли е 3,7%.
Като гледаме разправиите между синдикати, работодатели и държава за определяне на минималната заплата, тя като нищо може да остане на сегашното си ниво от 620 евро.