Връща се социалният диалог за минималната заплата | 22.08.2026 00:00 | Телеграф | стр. 16

След три години на приложение настоящият механизъм за минималната заплата, който привърза равнището й с това на средната, остава в историята.
На негово място идва нова, по-сложна формула, която обещава по-бавен ръст и по-централна роля на социалните партньори, след като тя им беше отнета. Като цяло няма как да не приветстваме отпадането на поне един от „авто-матизмите", въпреки че има какво още да се желае.
Важно е да отбележим, че все още няма {поне обществено достъпна) точна формулировка на новия механизъм; на този етап коментираме изнесеното от Министерството на финансите в прессъоб-щение разказно определение. То обаче съдържа цялата релевантна информация, което позволява да разгледаме ключовите промени и да направим няколко наблюдения.
Диапазон
1) Новият механизъм не фиксира директно минималната заплата, а задава горната граница на диапазон, в който тя може да се разполага. Долната граница на диапазона съответно е стойността от предишната година. Новият подход позволява на социалните партньори и правителството да отчитат икономическите реалности при вземането на крайното решение - включително да не увеличават минималното заплащане в неблагоприятни за пазара на труд години - но и поставя граници. Централна роля обаче отново ще играят преговорите между синдикати и работодатели, арбитри-рани от правителството.
2) Формулата включва голям брой компоненти. Повечето страни, които прилагат подобни механизми, ползват 1-2 индикатора; възможно е Българя да постави международен рекорд с включването на цели 4. Включените показатели, със сигурност неслу-чайно, отговарят точно на четирите критерия в Европейската директива за адекватните минимални заплати; това насочва към прекалено буквално четене на европейските правила. Нищо не пречи, разбира се, в бъдеще формулата да бъде опростена.
Излишно
3) Включването на два индикатора за заплата изглежда нелогично и излишно. В новата формула остава средната заплата, но само с 25% тежест. Това до известна степен намалява проблемите, които произтичат от определяне на запла ти въз основа на динамиката на заплати, но те остават просто с по-малко участие. Доскоро проблемът беше липсата на редовно изчисление на медианна заплата, но според НСИ електронизи рането на трудовите книжки позволява ежегодното публикуване на този индикатор, който много по-добре описва структурата на заплатите и не се влияе дотолкова от крайните стойности. В този смисъл запазването само на медианата във срормулата изглежда логично.
4) Ползването на инфлацията на малката потребителска кошница залага по-бавен растеж. Исторически кошницата със стоки и услуги „от първа необходимост' поскъпва чувствително по-бавно; по последни данни към юли 2026 г., да речем, годишната инфлация е 4,5%, а тази на малката кошница - 2%. Това ще доведе до относително малък натиск за увеличение на минималната заплата по линия на инфлацията, но и гарантира, че въздействието ще идва именно от най-основните и важни за потреблението на домакинствата стоки и услуги.
5) Липсва „спирачка", която да укротява механизма. Не е трудно да си представим сценарий, в който двуцифрен ръст на заплатите, съчетан с висока инфлация, довежда до 15-20% увеличение на резултата от формулата. В такава ситуация (която много вероятно включва и други елементи на криза) се разчита само на социалния диалог да ограничи ръста под потенциалния максимум. Потази причина е добра идея формулата да включва и индикатор, който при влошаване на пазара на труд да забави ръста на минималната заплата, за да намали потенциалните й негативни ефекти от гледна точка на ограничаване на достъпа до заетост на хората с малък опит, образование и умения. Такъв би могъл да е общата динамика на безработицата, или в частност делът на безработните сред младежите или хората с ниско образование.
Тежест
6) Не е необходимо индикаторите да са с еднаква тежест. Понастоящем четирите компонента на формулата имат едно и също тегло; това означава, че промените в средната заплата и производителността на труда се разглеждат като еднакво важни за динамиката на МРЗ. При промени е редно да се даде по-голяма важност на производителността, чийто ръст в крайна сметка позволява на работодателите да увеличават заплатите на работниците си, а ако искаме да поставяме акцент върху социалната роля на минималната заплата - на инфлацията.
Най-добрият вариант, разбира се, е да се движим в посока премахване на националната минимална заплата като цяло и заместването й със секторен или регионален диалог. Това обаче не изглежда особено постижимо в непосредствено Възобнови се социалният диалог за минималната заплата.
бъдеще. По тази причина само ще напомним, че при прегледа и преговорите около МРЗ въз основа на новата формула социалните партньори трябва да отчитат и много големите секторни и регионални неравенства на българския пазар на труд; една минимална заплата, която не ограничава достъпа на работници във високотехнологичния сектор на София може да има силен ефект върху наемането или сивата икономика на туризма в Кюстендил.
* Адриан Николов е старши икономист в Института за пазарна икономика. Публикуваме неговия анализ, който е достъпен на сайта на ИПИ.