Жегата ни разболява физически и финансово | 22.08.2026 00:00 | 24 Часа | стр. 1

Между 580 и 640 млн. евро може да загуби Българската икономика в година с продължителни горещини само заради по-ниската производителност на труда. В тази сметка не влизат продаднала земеделска продукция, разходи за лечение, щети от пожари, ограничения за транспорта и енергетиката, нито по-големи сметки за охлаждане.
Сумата не е отчетена още като загуба за лицето на 2026 г., а показва колко ще ни струват топлите и летни дни, според официалната оценка, изготвена за националния профил на риска от бедствия. При 20 дни годишно с температура над 34 градуса България може да загуби 0,552% от брутния си вътрешен продукт, вследствие на глобалната работа и невъзможността част от хората да изпълняват обичайните си задачи. Отнесен към номиналния БВП на България за 2025 г. от 116,018 млрд. евро, това прави 640 млн. евро. При по-умерен сценарий - 27 дни с температури между 28,7 и 34 градуса загубата е оценена на 0,298% от БВП, което е 346 млн. евро.
В дългосрочен план сумите стават още по-големи
Националната стратегия за адаптация към изменението на климата оценява, че към 2050 г. реалният БВП на България може да бъде между 1 и 3,5% под равнището, което би било достигнато без климатичните промени. Включени са промените в земеделието, водните запаси, енергетиката, туризма и останалите части на икономиката. Изразени чрез размера на БВП, тези проценти отговарят на суми между 1,16 и 4,06 млрд. евро.
Още по-неблагоприятна е оценката на Световната банка. При най-тежкия разглеждан сценарий загубата на България от топлинния стрес и отражението му върху производителността може да достигне 4,1% от БВП към 2080 г. Ако този процент се приложи като мащаб към икономиката от 2025 г., резултатът е 4,76 млрд. евро.
Това не означава, че през 2080 г. България непременно ще загуби точно толкова. Въвещани резмер и структура на икономиката, брачни ресурси и т.н. са факторите и мерките за адаптация ще бъдат други. Но без подготовка топлинният стрес може да се превърне в трайна спирачка за растежа. Ориентир дава и експресно изследване на Университета в Манхайм и икономисти от ЕЦБ за лятото на 2025 г. То оценява загубата за България от жегите и сушата на 974,7 млн. евро, или приблизително 1% от икономиката. Почти цялата сума - 958,6 млн., е отнесена към сушата, а 16,1 млн. евро към райони, засеннати единствено от гореща вълна.
Официалната българска оценка посочва, че при екстремните температури могат да се очакват над 2500 смъртни случая годишно заради горещините
При сценария с 20 дни над 34 градуса моделът изчислява 2867 смъртни случая и също толкова хоспитализации.
Че жегата се превръща в икономически проблем, показва и публикуваната на 10 август оценка на нидерландската Triodos Bank. Според нея горещините и сушата през 2026 г. може да отнемат около 1% от БВП на Европейския съюз. Това са приблизително 180 млрд. евро - сума, сравнима с целия очакван икономически растеж на съюза за годината.
Само от по-ниската производителност на труда загубата може да е 0,6% от БВП, а земеделското производство да се свие с между 3 и 7%. Към това се прибавят по-високите цени на храните и тока, ограниченията пред производството на енергия и проблемите по пътищата и железниците.
Оценката похваща влиянието и през следващите няколко години, защото икономическите последици не приключват с първия дъжд. Топливките добиват намаляват доходите и възможностите за инвестиции на фермерите, затрудняват плащането на кредити, свиват поръчките към доставчици и могат да доведат до повишения наем.
В земеделието отредянето на влиянието на температурата от това на сушата е почти невъзможно. Високите температури ускоряват развитието на растенията, съкращават периода за наливане на зърното и увеличават потребността от вода, когато тя е най-ограничена.
През лятото на 2025 г. Съвместният изследователски център на Европейската комисия отчете необратими щети върху негодивните площи в България, Румъния, Гърция и части от Турция. За България наблюденията показаха преждевременно изсвяане, слабо натрупване на биомаса и добив от царевица и слънчоглед значително под средните за предходните пет години.
Най-големите загуби се натрупват на малки части - по-бавно извършена работа, повече почивки, прекъснато производство, грешки, отсъствия и отложени задачи. При високи температури човешкият организъм насочва повече ресурси към охлаждането си. Намаляват физическата издръжливост, концентрацията и способността за вземане на решения.
Най-видимо е отражението при строители, земеделски работници, шофьори, куриери и служители в складове. Защитени напълно обаче не са и работещите в офис. Не всички сгради се охлаждат достатъчно, а високите нощни температури пречат на съня и понижават работоспособността на следващия ден.
Изследване на ОИСР, което използва данни за над 2,7 млн. предприятия, установява, че десет допълнителни дни с температури над 35 градуса намаляват годишната производителност средно с около 0,3%. При много висока влажност загубата достига 0,75%. Над 40 градуса ефектът става многократно по-силен.
Според ОИСР по-бавният растеж на производителността може да се проследи до две години след периода на топлинен стрес. Повишените разходи за охлаждане и възстановяване, повредите по оборудването и нарушенията във веригите на доставки отнемат средства от инвестиции, които иначе биха увеличили производството. За икономиката това означава не само по-малка стойност на произведената продукция. Намаляват товарите за транспортните компании, оборотите на складове и преработватели, а при недостиг се увеличава необходимостта от внос. Част от загубата се връща при потребителите чрез цените на храните.
В краткосрочен план оскъпяването може дори да прикрие спада на продукцията. Ако произведените количества намаляват, но цените се повишат, номиналният оборот невинаги показва колко сериозна е щетата. С покачването на температурите нараства потреблението на ток за климатици, хладилни системи, търговски обекти и центрове за данни. В същия момент жегата може да ограничи част от производството.
При суша намалява водният приток към ВЕЦ-овете. Топлинните и ядрените мощности също се нуждаят от вода за охлаждане. От енергийното министерство вече съобщиха, че се намалява превантивно мощността на АЕЦ „Козлодуй“ заради ниското ниво на река Дунав. Проблеми има и при водния транспорт. При едноставните до 50-килограма товароносителите се намалят по-голям товар, разходът за превоз на тон нараства, а част от стоките трябва да бъдат прехвърлени към автомобилен и железопътен транспорт.
Печеливши също има - увеличават се продажбите на климатици, вентилатори, хладилна техника и електроенергия. Това обаче не прави икономиката по-производителна. Домакинство, принудено да купи климатик или да плаща по-висока сметка за ток, отчита потребление и допринася за БВП, но разполага с по-малко пари за други покупки и за спестявания. Част от разходите, които статистиката отчита като икономическа активност, всъщност са плащане за приспособяване към влошените условия.
По-топлото време би могло да удължи туристическия сезон през пролетта и есента. За планинските курорти по-меките зими носят обратния ефект - по-малко сняг и по-кратък период за туризъм. Но през най-горещите седмици и морските курорти могат да започнат да губят. Температури около и над 40 градуса ограничават екскурзиите и престоите на открито. Увеличават се разходите на хотелите за охлаждане и вода, а производителността на персонала намалява в момент, когато натоварването е най-голямо.
Затова влиянието върху туризма няма да бъде еднопосочно. Част от тези, външната реколта ще се преместят към юни, септември и октомври, към планински райони или към по-хладни държави. За България това създава възможности, но и изисква ново планиране на сезона. Курорт, който продължава да разчита почти изцяло на няколко седмици през юли и август, става по-уязвим.
Трябва обаче да се отчете и бъдещата адаптация към промените в климата. Фирмите могат да променят смените, да осигурят охлаждане, да автоматизират част от производството и да прехвърлят работата към по-хладните часове. От другата страна стоят фактори, които могат да направят щетата по-голяма - застаряващо население, недостиг на работници, остарели сгради, слаба напоителна инфраструктура и натрупване на няколко бедствия едновременно.
Световната банка изчислява, че навременната адаптация може да предотврати до 80% от бъдещи смъртни случаи, свързани с жегата и да намали наполовина загубите на производителност. За всяко вложено евро ползите от различни мерки се оценяват между 2 и 20 евро.
Част от загубите могат да бъдат ограничени чрез ранно предупреждение, промяна на работното време, възможности за пътуване и по-добро етап и охлаждане. Поради част стиск включва обновяване на сградите, повече дървета и сенчести пространства в градовете, намаляване на течовете по водопреносната мрежа, модерно напояване, устойчиви сортове, водни резерви за енергетиката и приспособяване на транспортната инфраструктура.