Следят изкъсо евтиния внос на храна - контрол от границата до магазина | 31.08.2026 00:00 | 24 Часа | стр. 6

Всеки внос на земеделска продукция вече ще бъде подложен на засилен данъчен контрол от НАП, като приходната агенция ще проверява не само документите, но и реалната стойност на сделките. Това са договорили министърът на земеделието и храните Пламен Абровски и изпълнителният директор на НАП Борис Михайлов, стана ясно преди дни.
Целта е да се установява действителната стойност на внасяната продукция и да се пресекат практики, при които се декларират цени, различни от реално договорените и платените. „При проверките ще се гледат фактурите, данъчните документи и документите, придружаващи стоката, а при необходимост НАП ще може да изисква потвърждение и от данъчната администрация на съответната държава членка", обясниха от земеделското министерство.
Идеята е още преди началото на следващия сезон институциите да разполагат с необходимата информация и механизми, за да реагират бързо при установени несъответствия или нарушения. Именно заради този контрол от бранша отново поставят въпроса той да не остане само акция за няколко седмици.
Контролът трябва да е постоянен, а не кампаниен, настояват от Браншова камара „Плодове и зеленчуци". Според производителите проверките трябва да започват на границата, но да не приключват с преминаването на камиона през пункта. Те искат проследяване на стоката по цялата верига - от вносителя и складовете до крайния търговец.
Особено чувствителен за производителите е въпросът с произхода. От камарата посочват, че трябва да се пресекат случаите, при които вносни плодове и зеленчуци се представят пред потребителите като български. Според тях трябва да се следи и дали декларираните при вноса количества и стойности действително отговарят на реалните сделки.
Браншът не иска забрана на вноса, а еднакви правила за българската и чуждестранната продукция. Настояването е за реален контрол върху произхода, качеството и стойността, както и за по-строг контрол върху продукцията от държави извън ЕС, която не отговаря на европейските изисквания.
Подобна позиция заемат и от Националния съюз на градинарите в България, откъдето от години настояват за по-сериозна защита на родните производители
по време на активния сезон. Сред предложенията на организацията е въвеждането на минимална входна цена за вносните продукти в периодите, когато на пазара има българска реколта. „Такова искане сме поставили пред НАП още преди около 10 години,нотогава ни казаха, че подобна мярка е юридически и технически неприложима както за вноса от трети страни, така и за стоките от други държави в ЕС", каза председателят на съюза Мариана Мил-тенова. Затова сега производителите поставят акцента върху контрола на реалните сделки и проследимост-та на стоката.
Според Милтенова проблемът не е само при вноса от трети страни. Българските производители се конкурират и с продукция от други държави в ЕС, която често се предлагала на ниски цени.
Като пример тя посочва определен сорт вносни круши, които по принцип се берат октомври, но се предлагали в момента по магазините
Това означавало, че са съхранявани месеци наред в хладилни камери, за да се запазят, докато в същото време започва реализацията на прясната българска реколта, но тя не може да бъде продадена. Производители твърдят още, че на пазара се появявали и евтини гръцки дини, които са близо до края на срока си на годност и с които българската продукция отново трудно може да се конкурира по цена.
От градинарския съюз също поставят въпроса и за проследи-мостта след влизането на стоката в страната. Според тях Б АБХ трябва регулярно да проверява в търговските вериги кога е брана продукцията, откъде идва и при какви условия е съхранявана.
Искането е и всеки вносен камион да може да бъде проверяван на място при получателя, включително за съответствието между декларираното качество и цената. Така според производителите ще може да се установи дали ниската цена действително се дължи на качеството на стоката, или става дума за подценяване на стойността при вноса.
За бранша проблемът е особено остър през активния сезон, когато българските фермери изкарват собствената си реколта на пазара. Тогава евтиният внос оказва директен натиск върху изкупните цени и може да остави продукция без реализация.
Държавата вече затегна контрола по границите, а с новата мярка на НАП фокусът се измества и към финансовата страна на сделките. В началото на август земеделският министър Пламен Абровски посочи, че при проверките са правили впечатление и цените на някои вносни продукти - например домати от Косово, които са били декларирани на цена от 30 евроцента за килограм. При контрола се проверяват още качеството, безопасността и наличието на забранени препарати.
Повечето плодове и зеленчуци са в списъка на стоките с висок фискален риск и проверките при тях спазват процедурата за такива стоки, обясниха от НАП. Етапите са няколко, като първият е да се идентифицира стоката дали попада в този списък според кода, количеството, вида и документите. Ако се придвижва с превоз, за който режимът е приложим, данните за него са подадени предварително в електронната система на НАП. Така инспекторите предварително знаят кой превозва стоката, откъде тръгва, накъде пътува, какво количество се превозва и кой е получателят.
Може да се приложи проверка на пътя, за да се сравни физическата стока с декларираните данни и придружаващите я документи. При по-нисък риск или при транспорт, който не позволява това. проверката се прави при получателя. Тя се прилага и когато стоката вече е проверена по пътя. Там се проверяват фактури, транспортни документи, документи за произход и други, а по преценка на проверяващите може да се проследи и финансовият поток. Инспекторът не гледа само дали има фактура, а може да сравни физическата стока с информацията, която вече е подадена в електронната система. Ако се установи каквото и да е несъответствие, това не означава, че стоката е незаконна. Но то става основание за последващи действия - установяване на нарушението, обезпечаване на доказателства и проверки на участниците във веригата.
Извън основната компетентност на НАП остават безопасността на храните, остатъци от пестициди и замърсители, фитосанитарен контрол и качество, А също и изисквания за клас, размер, етикетиране, съответствие със стандарти, ако има такива. НАП също не прави митнически контрол.