Изненада - вода има, най-много е от осем години, но 51 622 са на режим | 31.08.2026 00:00 | 24 Часа | стр. 5

По-добра водна година от миналата, значително повече вода в язовирите и все пък над 52 хил. души са на режим. Така изглежда картината с водоснабдяването в края на август -природата засега е на страната на хората, но остарялата ВиК инфраструктура продължава да създава пак същите проблеми като преди.
Към 20 август наличният обем в 52-та комплексни и значими язовира, които се следят от екоми-нистерството. е над 4,670 млрд. куб. метра, което е 71,45% от общия им обем.
Още по-добре изглежда картината при тези за питейно водоснабдяване, които в момента са запълнени на 84,70% от общия обем
От МОСВ посочват, че това е най-високият процент на запълване за последните 8 г. А пък сумарният завирен обем в комплексните и значими язовири е с над 17% по-голям спрямо края на юли 2025 г.
По-доброто състояние на водоемите тази година се дължи на два основни фактора: по-благоприятните хидрологични условия и по-балансираното разпределение и управление на водния ресурс.
И все пак от МОСВ са категорични, че към момента водният обем е достатъчен за обезпечаване на водоползването през цялата 2026 г. и няма риск за питейно-битовото водоснабдяване на населените места, които се захранват от тези язовири.
Но въпреки това водният режим не е изчезнал. По последната справка на регионалното министерство общо 51 622 души са на режим. Най-много са засегнатите в областите Кюстендил, Търговище, Велико Търново, Монтана. Разликата спрямо миналото лято обаче е огромна. Тогава в най-тежките периоди режимът засягаше около половин милион души. Сега броят им е 10 пъти по-малък. Това показва, че България действително е в много по-добра позиция спрямо миналата година, макар проблемите с водоснабдяването да не са изчезнали.
Експерти казват, че не може да се прави автоматична връзка между нивото на конкретен язовир и броя на хората на режим. Справката на регионалното министерство не показва колко от засегнатите във всяка област се захранват от съответния язовир и каква е конкретната причина за ограниченията
Затова и наличието на вода във водоема не означава непременно, че всички населени места в района му могат да получават достатъчно вода.
Гледайкиданнитенаек-оминистерството, се вижда, че основните водоеми за питейно водоснабдяване действително са в добро състояние. Например „Камчия", който в предишни години почти се изпразваше и поради това имаше риск от режим по морето, сега е пълен над 90%. „ЙовковщС е запълнен 92,9 %, като в него има 85,6 млн. куб. метра. „Тича", който е сред основните източници за Шумен и Търговище, е пълен 81,8%. (Виж в ин-фографиксипа).
От екоминистерството припомнят и за въведения през миналата година координиран механизъм за утвърждаване на месечните графици за ползване на вода, в който участват те, регионалното министерство, това на земеделието и енергетиката. В резултат на предприетия подход и въведените ограничения през 2025 г. общият разход на вода от комплексните и значими язовири е намален с 27 %, или с приблизително 2 млрд. куб. м. Според ведомството именно това е позволило да бъде съхранен значителен ресурс и да се започне 2026 г. от много по-добра позиция. Природата също помага. Общият обем на речния отток в страната през юли тази година е 670 млн. куб. м. - близо два пъти повече спрямо юли 2025 1.
В Дунавския район оттокът е със70% повече, в Черноморския е около три пъти по-голям, в Из-точнобеломорския е с 40% повече, а в Западно-беломорския е близо три пъти над миналогодишния за юли. За първите седем месеца на годината обаче картината не е еднаква навсякъде. МОСВ отчита, че притокът към „Рабиша", „Домлян", „Боровица" и „Дяково" е характерен за много суха година, а към „Бели Лом", „Порой" и „Студена" - за средно суха. А за голяма част от комплексните и значими язовири притокът е характерен за
средна по влажност година. И все пак десетки хиляди са на режим, а отговорът защо това е така, продължава да се търси не толкова в обемите в големите язовири, колкото в начина, по който водата се доставя до населени места
Показателен е примерът с Плевен и Ловеч. Регионалният министър Иван Шишков при посещението си в двата града преди дни отбеляза, че през тази година по-сериозният режим в района е бил избегнат не само заради по-благоприятните природни условия, а и заради щрегтриетите действия. „Работи се за осигуряване на водоизточниците в трите зони около Плевен, а се предвиждат инвестиции във водоснабдителната система „Бивола-ре", която е една от алтернативите за високата част на града", отбеляза той.
В същото време се възлага изграждането на нов довеждащ водопровод за Плевен и Ловеч. Причината е, че старият е на 50 години и е в лошо състояние. Освен това трасето му преминава през частни имоти и сгради, което затруднява поддръжката и ремонтите. Прави се и обследване дали може да бъде изградена пречиствателна станция, която да позволи използването на язовир „Горни Дъб-ник" за водоснабдяване. Проверките в страната са показали и сходни проблеми на други места - липса на поддръжка на част от водо източишгите. кладенците, помпите и сондажите. Според Шишков именно това е част от причините за кризата в Плевен през последните две години.
И така, докато язовирите са на едни от най-добрите си нива за пскледните години, ВиК системата остава слабата ниша. Затова и според регионалния министър нормализирането на водоснабдяването в страната ще изисква още няколко години, в които трябва да има ударно ггроектиране и строителство. А проблемът далеч не е само в остарялата инфраструктура - на места довеждащите водопроводи дори нямали оформен сервитут или осигурен достъп за ремонт.