Суша и ранно осланяване не се обезщетяват, защо? | 06.07.2021 00:00 | Български фермер | стр. 2

Климатът става все по-непредсказуем, а от това най-големият потърпевш е земеделието. Много често обаче в избора на застраховка за стопаните цената на полицата е най-важният критерий. Дали тя не е подвеждаща?
Според последното изследване на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), степента на информираност е причина номер 1 за недоволство или удовлетвореност по отношение на ползваните застраховки. В плюс за българския земеделски стопанин е да вземе информирано решение, когато избира застрахователна полица. Това съветва Нина Колчакова, генерален секретар на асоциацията, отбелязвайки, че застраховките в селското стопанство не са стандартизирани и на българския пазар се предлагат разнообразие от условия. Именно затова стопаните трябва да са много внимателни и подробно да разгледат всички условия в офертите, да са наясно какви рискове са най-характерни за техния вид дейност и района им, така че те да бъдат включени в покритието по полицата. Само така ще могат да определят дали дадена оферта за застраховка отговаря на техните нужди. В противен случай, при риск от неблагоприятно природно явление, стопаните могат да останат недоволни и разочаровани - било то от размера на обезщетението, било то от отказ да се признае щадена щета. А обяснението може да е много просто - такива са били условията по полицата, която са сключили. Стопаните не бива да пренебрегват факта, че збезщетенията не завидят само от реално причинените загуби, но и от избрания лимит (максималната сума на обезщетение, което може да бъде изплатено). Независимо каква е себестойността на изгубената реколта, обезщетението не може да надхвърли лимитите по полицата, които са договорени. Загубите на единица площ като себестойност могат да са различни за различните култури. Например, има практика да се договорят лимити за до 150-170 лева на декар на година - този лимит може да е удовлетворяващ за производители на зърнени, но не и за етерично-маслени и други култури, при които себестойността стига до 300-400 лева. Нина Колчакова разкрива още защо застраховка за ранно осланяване преди 20 април, или пък такава за суша, на българския пазар не можем да намерим. При определяне тарифите на своите продукти, което включва и оценка на рисковете, застрахователите се базират на агрометеорологични прогнози и историческа информация за климата и климатичните явления. Тя е събирана в продължение на десетилетия - 50, 60, та дори 100 години. Дългосрочните наблюдения дават възможност да се определи дали дадено природно явление е случайно или е ясно с дълготрайна тенденция. От гледна точка на застраховането такова регулярно проявление, т.е. събитие, което със сигурност ще се случи, се определя като „сигурен" риск. И като такъв не е „застраховаем". Така агрометеорологичните условия са водещ фактор за определянето и на пределната дата 20 април, преди която овощари и зеленчукопроизводители не са застраховани от осланяване. Между другото, в България до 60-те години на XX век тази дата е била 5 май, каквато е до днес в страни от Западна и Централна Европа. Хипотетично, ако датата бъде изместена така, че да удовлетворява земеделските стопани, то ще са нужни мащабни промени в сметките за разпределение на риска и методологията за оценяване на щети. Ще трябва да се промени не само цената на пакета, но и клаузата за покритието на обезщетението - например при овощните култури да е от момент на цъфтеж, както е при други култури като малини и ягоди. Съгласно условията сега при овощните се плаща от момент на прецъфтяване и формиране на завръз. Сушата е друго климатично явление, което е обичайно и сигурно за нашия регион и затова не се покрива от българските застрахователи. Все пак, през 2020 г. за първи път в страната бе предложена земеделска застраховка срещу суша, като този продукт идва в резултат на сътрудничество от страна на международни презастрахователни групи. Но подобен продукт не би било възможно да се предлага самостоятелно, само от един български застраховател. Климатичните промени, които все повече се отразяват върху земеделието, оказват въздействие и върху дейността на застрахователите. Така например тази година Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА), след десетки години събиране на данни, определи градушката като трайна тенденция за нашия регион. С други думи на територията на страната ни от „случаен риск" тя вече се брои за „съществен", какъвто за сравнение у нас е наводнението, обяснява Нина Колчакова (но не е „сигурен риск", каквато е сушата и ранното осланяване). През последните години градушката е един от най-честите случаи, при които застрахователите изплащат обезщетения. Разбира се, това се отнася не само за земеделието - явлението нанася щета върху сгради, инфраструктура и автомобили, които масово са застраховани у нас. Промяната на „статута" на явлението градушка обаче не се очаква да се отрази на крайните потребители, увери тя. За какво още трябва да внимават стопаните? Често срещан друг казус, неясен за стопаните и актуален сега, е поляга-нето. При включен в полицата пакет „буря" то може да не бъде признато. При някои компании земеделецът в този случай е необходимо да включи риск „проливен дъжд", който обезщетява полягане. „Проливен дъжд" обаче може да не обезщети заболявания и загниване на плод, възникнали в следствие на влага. Подобно е с градушките - ако плодът е узрял и наранен до определена степен, можете да бъдете компенсирани. Но не и за зелен плод, който обаче ще има непривлекателен вид и няма да бъде изкупен на добра цена. При такова обстоятелство оценителят ще посочи разлика в теглото между наранени и ненаранени плодове, но не и разликата в цената, на която ще му бъде изкупена едната и другата продукция. Такъв механизъм действа в Италия, наясно са родни застрахователи, но ще мине време, докато у нас бъде внедрена толкова прецизна методика за оценка на градушка. Не е невъзможно, казват те, отчасти се полагат стъпки за въвеждането й. Отново в Италия и други страни - като САЩ, има добре изградена мрежа, частна структура от оценители, които са строго профилирани по отделните земеделски култури и на които земеделските стопани имат голямо доверие. Тези специалисти могат да работят за всички компании и са в ползва и за двете страни - застрахователи и фермери. За подобна структура от вещи лица у нас бихме могли да помечтаем. Според Асоциацията на българските застрахователи у нас застрахователната култура е по-ниска в сравнение с други държави от Западна Европа. Това е обяснимо с разликите в историческото и икономическото развитие. Застраховката обаче е един много специален продукт - от една страна се продава доверие, а от друга - е продукт, който не искаш да влезе в употреба, сиреч да се случи събитието. А оттам и фалшиво усещане у мнозина българи, че нямаш нужда от него. По неофициални данни на АБЗ само около 6-7% от земеделските площи у нас са застраховани - подобни са процентите и при имуществото, сравняват те. Не така е обаче в северната ни съседка, където и за двете направления застраховката е задължителна. По правило, колкото повече хора си купуват даден вид застраховка, толкова по-широко се разпределя рискът, а оттам се намалява цената на полицата. Обратното също е валидно. Например, колкото по-малко земеделски стопани се застраховат, толкова цената на полицата би била по-висока. Причината е, че чрез събраните премии трябва да се подсигури достатъчен резерв за изплащането на обезщетения. Затова, заявяват от Асоциацията на застрахователите, ценообразуването на полиците е двустранен процес и услугата би представлявала интерес за стопаните, когато те са повече. Но не е нужно да е задължителна, смятат те. С тях разговаряме и каква е държавната намеса в застраховането у нас: Първо, 4% от всяка една продадена земеделска застраховка се внася във фонд за борба за градушките. По този начин застрахователите изпълняват своята политика за превенция. Второ, Държавен фонд „Земеделие" субсидира застрахователни премии, които обаче са при определен лимит - до 19,5 лв./дка при размер на застрахователната премия от 30 лв./дка за овощни, зеленчукови, етеричномаслени култури и тютюн (35% или 10,50 лв. плаща стопанинът). При пълно пропадане на реколтата, застрахователната сума е 500 лв. От тази година държавата подпомага с 35% и зърнопроизводители с до 21 лв./ха при размер на застраховката от 60 лв./ха. За зърнени култури застрахователната сума е 100 лв. Според АБЗ по-голяма гъвкавост в тези регулации би могла да е от полза за бизнеса. (Бф)